Хайри Хамдан е роден през 1962 г. в Дер-Шараф, западния бряг на река Йордан, Палестина.
През 1967 г. емигрира със семейството си в Йордания, където завършва гимназия. Живее в България от 1982 г. Дипломира се като инженер през 1989 г. Женен с три дъщери.
Пише на български и на арабски език. Превежда художествена литература от и на арабски и български.
На български е издал шест стихосбирки и три романа. Неговата пиеса „Чува ли ме някой” печели наградата на Европейска фондация „Емиграция”, реализирана на сцената на „Червената къща” през 2008 г. Носител е на световни литературни награди в Египет, Саудиска Арабия и Палестина. Носител на награда „Перото“ за превод през 2018 г. и наградата на Съюза на българските преводачи – 2018 г. Поетичната му книга „Водните лилии на паметта“ го изведе сред тримата финалисти за Националната литературна награда „Перото“ в раздел „Поезия“ през 2020 г. Най-новата му книга – романът „Лешникови градини“, излезе през 2020 г. с подкрепата на Министерство на културата.
Творбите му, освен на български, са издавани на арабски, английски, френски, испански, италиански, македонски, немски, украински, шведски и други езици.
За него Марин Бодаков пише: „Поетиката на Хайри Хамдан ни представя много чувствителен човек, който пестеливо изразява своите всекидневни грижи и тревоги. Скромността на изказа и неговата прямота подсказват големи вътрешни обеми на лирическото преживяване, преклонение пред красотата.“
Татко,
Защо остави твоя самотен чистокръвен кон
на поляната на прокажените кобили?
Как да тича на воля и да се надбягва с вятъра?
Можеше, татко,
да отложиш своята присъда
още ден-два, година-две, да забравиш за безличното време ,
което генерира мощта си в ритъма на галопа –
на полета от три такта.
Три последователни скока към славната бездна, полет
и твоят любим изпотен кон е във въздуха.
Понякога, татко, той забравя да се приземи,
остава да кръжи, без въздух диша.
Защо, татко,
остави своя жребец да събере останките
на осъдените на забрава?
Можеше да го пожалиш, да освободиш юздúте около вратá му.
Зная, че си великолепен и винаги пазиш един куршум
за всеки случай, за внезапен крах, за лек.
Прочетете още от Хайри Хамдан:
„Влакът беглец“