***
да очертаеш себе си
като светлина
сред клоните
и пак
безкрайност
да останеш
***
с отдалечаването
ароматът на розата
става все по-силен
макар
тя да изгаря в залеза
последният лъч
бодил от нея
удобно се намества
в зеницата ми
***
да помълчиш с някого
небето да диша в облак
часовникът да застине
в камък
стръкче трева да трепти
от топлата песен
на прелетяло
врабче
Прочетете още от Христина Гутева тук.
Разгледайте и галерията с нейни фотографии.