***
сенките са
думи на мълчание
когато си болка
следа от карфица
дните са къртици в нощите
прокопават тунели
ефимерен е всеки лъч
мракът е дом
сянка от
думи на мълчание
***
когато
сенките на облаците
се плъзгат по реката
проблясват думи
когато думите
се стичат
по белия лист
са сенки на звуци
и само когато
погалиш тишината
ще видиш
ще чуеш
***
докато се опитвах да напиша
как дъждът ме залива
и ми разкрива смисъла
да бъда не образ
дъщеря ми се забавляваше
правейки ми снимки с телефона си
като ме запечатваше в картини
които изглеждаха
като нарисувани с дъжд
Прочетете още от Христина Гутева тук.
Разгледайте и галерията с нейни фотографии.