РЕКАТА
Тя беше като реката. Всеки ден бе различна, нещо повече – всеки час бе различна, с всяка минута се различаваше от себе си. Не можеше дори за миг да застане на едно място. Движеше се непрестанно, макар понякога да изглеждаше, че се завихря и сякаш тръгва назад. Постоянно се променяше, при все това винаги си оставаше същата – точно като реката.
Както всяка друга стихия, тя не осъзнаваше своята сила, а също и заплахата, която представляваше за другите. И бидейки пълноводна – тържествуваше – чувстваше се силна и свободна, не признаваше бреговете, нямаше препятствие, което да и препречи пътя. И така се разливаше, че никой не можеше да долови нейните граници. И залети от водите ѝ, околните потъваха в нейния свят.
Друг път се случваше да изглежда, като че ли всеки момент ще се затрие от лицето на земята. Едва, едва се долавяха капчици живот. Високо горе в небето, слънцето грееше ярко и заплашително. То като че ли бе жадно, да погълне тези капчици, да си изплакне морната усмивка с тях и да продължи по пътя си.
Като реката дори и да пресъхваше понякога, а друг път да наводняваше света със себе си, винаги се връщаше в своето корито, отново и отново. Да се лее по своето корито, да знае, че го има и че там е нейното място: за нея нямаше нищо по-прекрасно.
Дори и да се променяше, и неспирно да го правеше, си оставаше там – в своето корито, защото то бе нейният дом. Единственото място, където тя можеше наистина да бъде. Да бъде река.
Прочетете още от Христина Гутева тук.
Разгледайте и галерията с нейни фотографии.