Христина Гутева: „Самотата“

      Коментарите са изключени за Христина Гутева: „Самотата“

към неизвестното утре

всяко напускане е пристигане
вятърът заличава пътя ми

всяко изкачване е слизане
самотата ми е приятел

всяко напускане е пристигане
и завръщане няма

 

самотата

тъй нужна
да изваеш себе си
от песъчинки

тъй тежка
когато не намираш начин
да ги подредиш

 

когато е август
всеки разговор със себе си
е провал

в запустели улици
лъчи
забравени от слънцето
напомнят лято

листата олекват
тежат клоните от плод

отвисоко
връхлитат вълните брега
удавен е
гласът
в пяната

Прочетете още от Христина Гутева тук.