към неизвестното утре
всяко напускане е пристигане
вятърът заличава пътя ми
всяко изкачване е слизане
самотата ми е приятел
всяко напускане е пристигане
и завръщане няма
самотата
тъй нужна
да изваеш себе си
от песъчинки
тъй тежка
когато не намираш начин
да ги подредиш
когато е август
всеки разговор със себе си
е провал
в запустели улици
лъчи
забравени от слънцето
напомнят лято
листата олекват
тежат клоните от плод
отвисоко
връхлитат вълните брега
удавен е
гласът
в пяната
Прочетете още от Христина Гутева тук.