Христина Мирчева: „ОТСТЪПЛЕНИЕ“

ОТСТЪПЛЕНИЕ

Неустоимо желание ме води към храма. Вървя уверено, но в тясната пресечка ме спират две клисарки с шарени забрадки, усмихнати и приветливи.

Настояват да не отивам до храма, като ме убеждават, че храмът е място за грешници, а аз не съм грешница и никога няма да бъда сред тях. Колкото повече доказателства прилагат – разни бумаги, в които грижливо записвали досието ми на светица, толкова повече се засилва убеждението, че клисарките не са никакви клисарки, а дегизирани агенти. Изблъскам ги от пътя и продължавам напред.

Посещавала съм често този храм. Знам колко е величествен, светъл и изпълнен с благоухания. Помня добре калейдоскопа от кристални витражи, отразени и върху мраморния под. С всяка стъпка радостта ми, че отново ще прекрача дверите, расте и ми дава криле.

Вече съм на прага, когато виждам, че това тук е някаква бутафория. Все пак влизам и попадам в средата на малка прихлупена църква с опушени стени, тъмни икони, прояден иконостас и сбутани в ъгъла, потъни в прах и мръсотия свещници.

Пусто е, няма актьори, отдавна не е имало актьори тук, на тази сцена.

Август 2016 г.
из цикъла „Хипнагогия“  
(част от книга, подготвяна за печат)

Прочетете още от Христина Мирчева тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *