ОТСТЪПЛЕНИЕ
Неустоимо желание ме води към храма. Вървя уверено, но в тясната пресечка ме спират две клисарки с шарени забрадки, усмихнати и приветливи.
Настояват да не отивам до храма, като ме убеждават, че храмът е място за грешници, а аз не съм грешница и никога няма да бъда сред тях. Колкото повече доказателства прилагат – разни бумаги, в които грижливо записвали досието ми на светица, толкова повече се засилва убеждението, че клисарките не са никакви клисарки, а дегизирани агенти. Изблъскам ги от пътя и продължавам напред.
Посещавала съм често този храм. Знам колко е величествен, светъл и изпълнен с благоухания. Помня добре калейдоскопа от кристални витражи, отразени и върху мраморния под. С всяка стъпка радостта ми, че отново ще прекрача дверите, расте и ми дава криле.
Вече съм на прага, когато виждам, че това тук е някаква бутафория. Все пак влизам и попадам в средата на малка прихлупена църква с опушени стени, тъмни икони, прояден иконостас и сбутани в ъгъла, потъни в прах и мръсотия свещници.
Пусто е, няма актьори, отдавна не е имало актьори тук, на тази сцена.
Август 2016 г.
из цикъла „Хипнагогия“
(част от книга, подготвяна за печат)
Прочетете още от Христина Мирчева тук.