Христина Мирчева е председател на пловдивското дружество за комикси, съосновател и литературен редактор на „Диаскоп” – сайт за българска култура, комикси, художници и изкуство към културния календар на Община Пловдив.
Завършва Немската езикова гимназия „Бертолд Брехт”, Пазарджик и Колежа по международен туризъм, Бургас.
Журналист на свободна практика. Преводач и библиотекар в Археологически музей, Пловдив. Преподавател по немски език. От 1998 до 2004 година е книжар в общинска книжарница „Отец Паисий” (с управител В. Начев), която е носител на Националната награда за книгоразпространение „Христо Г. Данов” за 2000 г. От 2004 до 2014 година – артмениджър в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив.
Понастоящем работи в галерия „Резонанс”, Пловдив.
Автор на книгите с поезия „Минава нощ, минава ден“, 2012, „Ускорени пейзажи“, 2015, „Бялата сянка“, 2017.
„Риф” е четвъртата ѝ стихосбирка, която е готова за печат с логото на ИК „Жанет 45”.
СТАЯ С КАКТУСИ
Стените в стаята са бодливи и, въпреки опасността, не успявам да превъзмогна вродената самонадеяност, за да се покоря на инстинкта за самосъхранение. Не посягам например към нощната лампа, когато ставам по никое време, а това се случва често – отивам до кухнята и отварям вратата на хладилника, за да проверя дали всичко си е както съм го оставила преди час-два, държа вратата отворена, докато намеря бутилката с вода.
Искам да кажа, че онази нощ изглежда съм била доста сънена, защото не помня как съм се убола, подпирайки се несъзнателно на някоя от бодливите стени. Дълго време не обръщах никакво внимание на убоденото място освен да слагам лепенки и да промивам с люта домашна ракия, докато нещата не се задълбочиха дотам, че се наложи да прескоча до денонощната аптеката.
Въпреки късния час, извънредно учтивата аптекарка ми препоръчва етилов спирт за промиване и дезинфекция. Дали ще помогне, попитам отчаяно. Да, да, абсолютно ще помогне, уверява ме тя. Късна есен е, намирисва вече на зима, улиците пусти.
Иска ти се само да се разхождаш и по главата ти да падат жълти листа и ти да се чувстваш топло въпреки студа, сякаш си в ръкавицата на някоя детска приказка. Така е, защото заради убождането не съм излизала вече повече от седмица и дори бензиновите остатъчни пари в нощния хлад ми се струват като да са планински въздух.
Няма как, нали трябва да се лекувам, прибирам се, но веднага изскачам на балкона, за да съзерцавам тихата есенно-зимна улица и да мисля за разни неща, предизвикани от миризмата на пушек и шума и виждам как по съседните балкони са наизскачали и други убодени – решили в този късен час от немай къде да зяпат навън и да си спомнят и те като мен разни неща, които ще ги бодат още и още повече.
22 окт. 2016 г.
из цикъла „Хипнагогия“
(част от книга, подготвяна за печат)
Прочетете още от Христина Мирчева:
„ОТСТЪПЛЕНИЕ“
„ДВЕ ЖЕНИ, ОТ КОИТО ЕДНАТА ПОВЕЧЕ“