***
нероденото не е добило формата си,
нито пръсти, нито клепки, крайниците му
са едва забележими, издадени встрани,
не сме се запознавали – то вече е премислено
и чака –
тупти сърцето му, наскоро е създадено,
и чуваш ритъма, прохождащ вътре,
преди самото то да има ходила, крака,
да тича вън от мен,
тупти
сърцето му, изтласква
мисълта ми в него, която се разгръща,
клетките делят се все по-бързо –
ще дойде ред на всичко
да се създаде –
не му говоря, вглеждам се във него,
вглежда се във мен
и няма смисъл да говори
пъпната ни връв са думите
из „Триада“, изд. „Арс/Scribens“, 2019 г.
редактор, оформление: Валентин Дишев
Прочетете още от Христо Мухтанов тук.