Христо Мухтанов се занимава с литература още от годините, в които учи в Природоматематическата гимназия във Велико Търново.
Записва и завършва „Макроикономика“, впоследствие магистратура „Финанси“ в УНСС, като въпреки това не се отдръпва от поезията.
Бива неколкократно отличен в младежки литературни конкурси. Дебютната му стихосбирка „Опити за еволюция“ излиза с логото на изд. „Scribens“ през 2017 г., като печели съпътстваща награда от конкурса „Южна пролет“ същата година. През 2018 г. взема втора награда на националния конкурс „Добромир Тонев“.
Зима (в три различни литературни традиции)
1.
тя сякаш е била тук вечно
градът е вкочанен и ние
усещайки студа и помежду ни
се качваме в поредния трамвай
който идва скърцайки към нас
ще продължим напред
в сезоните които биват четири
но само понякога
поглеждаме навън
през зацапаните му стъкла
лицата ни са побелели
досущ като тротоарите
и всичко би било прекрасно
но не сме привършили
с ремонта вътре в нас
2.
Не спирам да си мисля за времето на първите зими,
когато бяхме деца, когато животът ни беше във люлката,
прохождахме през снега, наблюдавахме как слънцето
обагря меката белота, оставя отпечатък отгоре ѝ.
Застудя помежду ни все повече с всяка следваща зима,
а ние – вече пораснали и проходили – неусетно загубихме
тази мъничка радост от детството – само да гледаш
цветовете и крехките форми, които тя ти предлага.
3.
вятър вилнее
през мразовито поле
куче се сгушва
Прочетете още от Христо Мухтанов:
Думи за „amo“ на Bring Me the Horizon
„Поема на новото време“
Стихотворения в проза
„нероденото не е добило формата си…”
„не са били…”
„не вярваш…”
„разтърсването на Земята…”
„5 от 25“
„28”
„защото ние сме онези…”
„Разкъсаха се дирите…”
„копитата препускащи…”
„измий ме с водорода…”