Хюго Уилямс е поет, журналист, автор на пътеписи.
Роден е през 1942 г. в Уиндзор. Израснал е в Съсекс. Живее в Лондон.
Завършил е колежа „Итън“.
Работил е като редактор, литературен и музикален коментатор, телевизионен, театрален и филмов критик.
През 2002 г. се публикува том с неговите „Събрани стихотворения“, докато най-новата му книга с поезия се появи през 2019 г.
Връчени са му награди като престижната „Т. С. Елиът“ (1999) и Златния медал на кралицата (2004).
Приливи и отливи
Вечерта приижда, после отново се оттегля,
оставяйки чашите и книгите ни като острови по пода.
Ние отплаваме, ти и аз,
толкова раздалечени, колкото младите герои
от двата романа, които току-що затворихме.
Нали това е щастието: да се скиташ сам,
обгърнат от същата луна, чиито приливи и отливи ни напомнят за себе си,
за разстоянията, за всичко, което оставяме след нас.
Лампата, забравена включена; завесите, пропуснали светлината.
Те бяха обещания. Несъмнено ще се завърнем при тях.
Недостижимо
Дали прибавяше още един удар,
или нарушаваше ритъма, не разбирах.
Сърцето ми сякаш беше забравило
всичко, което някога е знаело
за темпото и за съгласуването,
в усилията си да се добере до някого
от другата страна на стената.
Докато лежа в леглото, успявам да чуя
как похлопва във възглавницата ми,
как му отговаря от време на време
пружината като далечна нота на китара,
как спира за момент, сякаш слуша
и после, както преди, как забързва.
Последните неща
Вероятно проверяват местоположението ни на карта,
докато напускат близките си,
питайки за пътя до нашата къща.
Не бързат да пристигнат тук.
Имат определен график, към който да се придържат.
Знаят къде сме.
Ако се опитаме да ги видим, очертани на фона на хоризонта,
ще стоят напълно неподвижни, ще изглеждат невинни.
Ако им обърнем гръб, ще тръгнат
отново напред, по-уверени.
Една вечер, докато не се случва нищо особено,
те се откъсват от околните провинции
и постепенно напредват през ничия земя.
Явяват се пред нас във вълна от болен вятър.
Скъпа ръка
Колко пъти, скъпа ръка,
си се излагала на опасност
за мое добро? Колко пъти
намира пътя до вкъщи
в тъмното или ме спаси от падане?
Не се налагаше да те питам повторно.
Горката ръка! Веднъж те счупих.
Веднъж те изгорих. Повече от веднъж
проклех слабостта ти
при канадска борба и плуване,
но се гордеех с твоя загар,
когато запретвах ръкав в училище.
Сега не си толкова красива,
но все още отслужваш като войник,
сред верните в моята група доброволци,
моят благороден знаменосец
за войната по време на война,
в ежедневната схватка на целите.
Мила ръка, дръж се за мен сега,
когато отново те карам да страдаш.
Бъди смела, докато хирургът
създава „фистула за достъп“,
която ще прочисти кръвта ми.
Изглежда, както винаги, трябва да ме спасиш.
Създание
„О, да, мислехме, че е пътник“,
казва лекарят на сестрата, негова ученичка,
докато дръпва настрани зелената завеса,
за да разкрие последното си създание.
Тя ме гледа възхитено,
представя си, че съм мъртъв. Покланям се леко.
Винаги се чувствам недобре, когато чуя разговори
за моето непланирано завръщане от гроба,
но се правя на смел
и се опитвам да споделя вълнението им
от неочаквания успех при поредната
смъртоносно опасна илюзия.
Лекарят изважда фотоапарата си
и ме снима жив.
Неговата ученичка позира усмихната с немъртвия,
доброволен свидетел на чудото.
Слагам приятелски ръка на нейното рамо,
но ѝ спестявам вампирската целувка.
Превод и кратка биографична бележка: Александър Христов