ЖИВОТЪТ СПОРЕД ЕЛИТИС И МОЯТ СЪН
Постоянно някакви неща минават през нас, порастват в нас и умират, оставайки завинаги. Подобно на микроорганизмите в морето, в пръстта, а те – тяхната банка. Постоянно минаваме, порастваме и умираме през някои неща, оставайки завинаги – тяхната памет. Просто се утаяват, утаяваме. Както кафето в дъното на чаша, както кръвта, която се съсирва, както мляко от вчера в чинията на котка. Преливане е животът – капка по капка. Зелената кръв на растенията, зелената кръв от стихотворение на Елитис, от моя сън.
из „Седмият жест II” („Версус“, 2019)
Прочетете още от Цветанка Еленкова тук.