Цвета Делчева: „Не вярвам вече…“

НЕ ВЯРВАМ ВЕЧЕ, че някога ще направим това пътуване,
толкова дълго, че накрая да не можем да помръднем,
препълнени със съкровища, разорени от познание
и да нямаме повече какво да си кажем,
изживели един на друг всичките си разкази.

Но как си мислех, че можем да направим нещо друго,
освен да потвърждаваме, че желанието ни е взаимно,
когато времето е дъждовно и светлината е подходяща
или разполагаме с нощта, за да не се страхуваме
да бъдем или че сме.

Защо да трябва да се страхуваме?

 

Прочетете още от Цвета Делчева тук.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *