ОЧАКВАНЕТО е постепенна, нарастваща тревога,
статистиката не помага в такива чакални,
вратите на операционната летят
навътре – навън, не познавам майка,
която да не мисли за най-лошото,
внимание: лекарят излиза, лекарят
застава с вид на диригент, който се покланя
пред публиката, това е прекрасно,
музиката на раждането, невъзможно е
да се предаде с думи на друг човек,
и това щастие – толкова ново,
че още си няма име,
внимателно го разглеждам, едва
го докосвам и откривам
незаето пространство в сърцето си.
Прочетете още от Цвета Делчева тук.