ДАЛИ, ИЛИ…
Гръмна тишината. Още те обичам.
Циганка ми гледа в чашата с кафе.
Хубаво ме лъже. Пясъкът е личен.
Рухналите имат лесни богове.
Опит за летене. Пуши ѝ устата.
В пепел ще удави мъртвото море.
– На ти лев и бягай. Другото е вятър.
Нивичка ми трябва за добър щурец.
Гледа и не вярва. Облаците бръснат
няколко дървета сякаш са мъже.
Още те обичам. Нищо че е късно.
Нивата през локви скача на въже.
Трябва ми хвърчило. С него да я вържа.
Тъй ще е високо стъпила в калта.
Циганката лева в зъбите си стърже.
Как си тръгнах с тебе, никой не видя.
Прочетете още от Цвета Иванова тук.