Живей!
В едно село, в което не живеел никой, живеел един човек, който всъщност не живеел, защото все си казвал: „Ех, кога ще почнеш да живееш!“. И той живеел за това живеене, което трябвало да започне да живее, но някак си все не го започвал. И така си живеел в селото, в което не живеел никой, докато един ден не проумял, че щом в селото не живее никой, значи няма как той да живее там, защото там не живее никой и за да живее там трябва да е никой, а той бил Иван, макар че не бил съвсем сигурен, понеже никой никога не го е наричал Иван, защото в селото не живеел никой, който би могъл да го нарече някак, камо ли пък Иван. И така Иван, който живеел в селото, в което не живеел никой, който да го нарече Иван, живеел в село, в което не живеел никой, който да му потвърди дали е почнал да живее, и така щял да си живее и до днес, докато веднъж един камък не му подвикнал: „Иване, живей!“. И той наистина заживял. И така в селото вече не живеел никой, а само Иван.
Прочетете още от Цветозар Цаков тук.