Четене
Тишината между прочетените стихове
ти оставя време да забравиш,
че си там, за да слушаш и разбираш.
Да осмисляш и да се възхищаваш.
Или да не разбираш.
Там си, за да напъхаш себе си
между шамарите на спорадичните аплодисменти,
да усетиш болката, дискомфорта,
разминаванията във ритъма,
разминаванията между удари и думи
и тишини от различна природа,
крещящи различно своята ненужност
и настръхнала необходимост
(както настръхва кожата, когато
косъмът усети възбуждащата миризма
на бръснача).
Там си, за да чуеш как някой брои
с потрепване на скули
ударите на сърцето,
които ти остават.
Прочетете още от Цветозар Цаков тук.