Яна Митровска учи в Класическата гимназия, гр. София и през юли ще навърши 18 години.
Пише от малка, но след участие в Творческа академия „Заешка дупка“ решава да се потопи изцяло в света на литературата.
Преди
Преди години нарочно махнах звънеца,
с надеждата вече да не ме търсиш.
Но тя е упорита.
Всеки ден чука, рита, блъска и крещи
по вратата.
Преди години, още преди да махна звънеца,
съседите се изнесоха.
Много шум вдигала, не можели да спят.
Ако можеха да ме видят сега.
Преди години, още преди съседите да се изнесат
– я обичах.
Беше неразделна част от мен.
А сега е принудена да рита и да блъска,
и да крещи по вратата.
Преди години, когато още беше
част от мен –
пишех.
Още от Яна Митровска:
„В Исландия…“
„Старата песен на нов глас“