След урок по тай ши
На Мария
Припомням бавните минути, в които
разместваме облаците на това упражнение по тай ши, което ми подари,
ти каза, за да науча какво харесваш,
и аз приемам това обяснение,
защото споделеността на радостта е по-хубава от коледни звезди,
или в това, в което коледните звезди са се превърнали.
Тайната е в бавността, в отпускането на сетивата, в спирането на времето,
или поне да не мислиш за него,
за пропуснатото, за малките предателства, с които е белязан денят ни,
както се бележи пресният сняг със стъпки.
И докато сняг вали или докато не вали,
докато приятели се обаждат или мълчат,
ето така се изнизало всичкото време, но е останало приятелството,
което не крещи и не иска доказателства,
и преди да станем на пясък, да се разпилеем
сред облаците и да се извалим като сняг или дъжд,
ще си го спомним, ако не в подробности, поне
като сянка от крило,
началото му и озадачението, че времето е изтекло,
докато сме подреждали света, така както детето го населява.
И бавно ще разцъфва бързото време,
за да изтече отново докрай.
Прочетете още от Яница Радева тук.