Формата на цветето
Това е онази форма, която художникът се опитва да нарисува,
но знае – не е това.
Това е онази форма, която някой като мен се опитва да опише,
но знае – не е това.
Това е онази форма, за която винаги мислим,
далеч е и сме спасени и не подозираме – не сме.
Това е формата на онова цвете, което не искам да видя
да цъфти на нито един прозорец,
а още по-малко върху риза.
Това е онази форма, за която питаме кого да обвиним –
човек или държава, слабост или сила,
мастилото, с което се поставя подписът
или писалката, в която е отлято,
или може би ръката,
една ръка като всяка друга?
Но нали всички ръце се протягат за обич?
Може би всички са невинни и виновен няма?
Няма тяло, което да понесе вината –
поне отдавна не сме срещали, нито сме чували за него.
Онемелите тимпани на сълзите обаче настояват,
все пак някой е виновен,
все пак някой е виновен всеки ден
все пак някой е виновен всеки ден все едно къде,
когато светът се счупи във формата на цвете.
Формата, която извайва върху прозореца на нечий дом
в късна вечер
не вятърът
а куршумът.
И от тази форма не става стихотворение,
най-много мълчание или вик.
Прочетете още от Яница Радева тук.