Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски“), преподавател.
Носител на национални награди за поезията си. Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихове са преведени на 10 езика.
Книги:
Поезия
„По вина на Боби Фишер“ (2010)
„Ние според мансардата“ (2014)/„Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017)
„Ти, непрестанна новина“ (2018)
Хуманитаристика
„Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017)
Старата песен
Wild horses couldn’t drag me away
The Rolling Stones
Аз ще остана тук след края и след всичко,
докато не потъне името ми,
а от контейнерите не изплуват континенти.
Ще си починат бурите, стихиите ще се сприятелят,
за да посочат онова, което трябва да се види:
кръвта как се надига над стиха,
как чупи бентовете на куплета
и потича топла към неща и твари.
Само аз не мога да си тръгна.
Все по-смътен ставам, а по-ясно виждам
в прахоляка на това всесилно чувство.
Не искам куфара на избора, не искам знания,
крилати фрази, тълкувания. Нима
спасението не е някакво нахалство?
Ако бях например онзи от Витания,
аз нямаше да се изправя по команда,
а да се загърна в тебе, моя малка смърт,
в уюта на дъха ти и в одеялото на вялата
прегръдка.
Ти, която не желаеш пътешествия.
Ти, непрестанна новина.
Живея с хората, тъй сякаш ти ме гледаш.
Говоря с тебе, сякаш Бог ме слуша.
Велик и жалък миг, когато
любовта ми се превърна във родина.
Земя под разранените пети,
обичам те.
То ще рече: „Не се срамувам“.
Прочетете още от Иван Ланджев:
„Terza Sofia“
„Школа по катерене“
„Чет Бейкър“
„Вълк“
„Неделя, палимпсест“