5 от 25 отговора: кадри за равносметка

Наближава краят на едно наситено десетилетие, завършек от 12 разноцветни месеца, които едва ли могат да бъдат разпознати, разгледани, осъзнати в цялост.
Както вече знаете, именно в опит да се взрем по-настоятелно в случилото се през 2019-та, попитахме 25 от публикуваните на сайта творци:

Кой е 25-ият кадър на изминалата година? Какво остана недовидяно или недопрочетено? Какво премина незабелязано в литература, изкуството, култура?

Отговорите представяме по реда, по който ги получаваме, за да прозвучат подобаващо гласовете, за да не се изгубят нюансите на думите…
Припомнете си първите пет отговора, а след това се запознайте и с настоящите:

1.

Струва ми се, че тази година 25-ият кадър беше отново другият, но не искам да го пиша с главна буква, защото не знам колко точно висок е този друг. Не виждаме или се правим, че не се виждаме, а ставаме все по-малко; разминаваме се и някак вярваме, че в това има някаква идея. А такава не откривам. И не знам дали дървото наистина е паднало, или просто е решило да полегне…

Николай Генов

2.

Пропускам постоянно; в София обикновено едновременно се случват няколко различни културни събития, повечето от които дори не са успели да си пробият път през потока от информация до мен. А вероятно бих искал да ги посетя. Но не е само и до попадане в полезрението, а и до възможности, постоянна преценка за какво да бъде използван този краен ресурс – времето.
Ако обаче погледнем от ъгъла на това, което останало скрито, то може би отговорът е другаде. Всеки има интереси или попадения, около които до голяма степен се върти личният живот, но които околните пропускат. Нещо ново или често (както в моя случай) – преоткрито, занимаващо, увлекателно – и в един момент се търси още и още. Поредната музикална вълна, която не вълнува другите или книга, която не е сред текущите бестселъри.
Парадоксално, но колкото повече откритост и заливащи новини, толкова повече неща остават пропуснати и скрити.

Христо Мухтанов

3.

Като говорим за незабелязани събития в българската културна среда, няма как да не отбележим ретроспективната изложба на Райко Алексиев – открита на 18 юни в Софийска градска художествена галерия. След 45 години тоталитарен режим и в „свободните” времена, в които живеем, творчеството и личността на Райко Алексиев продължават да бъдат премълчавани. Острото му перо и безпощадните му карикатури явно са неудобни и за днешните властимащи.
Ретроспективната изложба показа, че все пак има някаква надежда за съпротива. През 2019 година излязоха от печат две много важни книги, свързани с Райко Алексиев, „Хумористична история на българите” и „Албум с 150 карикатури”. Надявам се през 2020 година разговорът за този толкова важен творец да продължи с още по-голяма сила.

Владислав Христов

4.

25-ият кадър на 2019 г. за мен е скромността. Тя е качество, за което можем да говорим все повече в минало време, то е като 25-ти кадър в човешката характеристика. Разбира се, изключенията, слава Богу, има и не само сред по-възрастните, но и сред нашите връстници.
Скромността е част от себеуважението, някакъв вид сетиво, бих казал, друг тип усещане за света и живота. Такъв какъвто все повече ни липсва.

Борис Далчев

5.

Според мен незабелязано премина отсъствието на фестивала „София: Поетики”, който тази година не се проведе, след като от третото му издание през 2010 г., когато стана международен, се случваше ежегодно, а в някои години и по два пъти – като пролетна и есенна версия. Плод на ентусиазма и усилията основно на един човек (с малко помощ от неговите приятели), поетът, писател, преводач и журналист Ясен Атанасов, който е и сред създателите на култовото списание „Ах, Мария”, фестивалът събираше най-актуалните утвърдени български поети заедно с най-интересните и обещаващи млади, а също и със значими световни майстори – достатъчно е да споменем само Ева Липска (Полша), Юрий Андрухович (Украйна), Никола Маджиров (Македония). Много важна страна на „София: Поетики” беше музикалната програма – от сцените на фестивала звучаха емблематични алтернативни банди и изпълнители като „Остава”, „Уикеда”, „Анимационерите”, „Блуба Лу”, „Насекомикс”, Стефан Вълдобрев и много други, включително гостуващи от чужбина. Дали това е краят или просто поемане на глътка въздух? Ясен Атанасов отдавна се заканваше, че ще се откаже, изтощен и изнервен от безкрайните финансови и организационни проблеми. Аз лично се надявам фестивалът да продължи да съществува след това кратко прекъсване.
Дано!

Петър Чухов

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *