Наближава краят на едно наситено десетилетие, завършек от 12 разноцветни месеца, които едва ли могат да бъдат разпознати, разгледани, осъзнати в цялост.
Както вече знаете, именно в опит да се взрем по-настоятелно в случилото се през 2019-та, попитахме 25 от публикуваните на сайта творци:
Кой е 25-ият кадър на изминалата година? Какво остана недовидяно или недопрочетено? Какво премина незабелязано в литература, изкуството, култура?
Отговорите представяме по реда, по който ги получаваме, за да прозвучат подобаващо гласовете, за да не се изгубят нюансите на думите…
Припомнете си първите пет отговора, а след това се запознайте и с настоящите:
1.
Струва ми се, че тази година 25-ият кадър беше отново другият, но не искам да го пиша с главна буква, защото не знам колко точно висок е този друг. Не виждаме или се правим, че не се виждаме, а ставаме все по-малко; разминаваме се и някак вярваме, че в това има някаква идея. А такава не откривам. И не знам дали дървото наистина е паднало, или просто е решило да полегне…
2.
Пропускам постоянно; в София обикновено едновременно се случват няколко различни културни събития, повечето от които дори не са успели да си пробият път през потока от информация до мен. А вероятно бих искал да ги посетя. Но не е само и до попадане в полезрението, а и до възможности, постоянна преценка за какво да бъде използван този краен ресурс – времето.
Ако обаче погледнем от ъгъла на това, което останало скрито, то може би отговорът е другаде. Всеки има интереси или попадения, около които до голяма степен се върти личният живот, но които околните пропускат. Нещо ново или често (както в моя случай) – преоткрито, занимаващо, увлекателно – и в един момент се търси още и още. Поредната музикална вълна, която не вълнува другите или книга, която не е сред текущите бестселъри.
Парадоксално, но колкото повече откритост и заливащи новини, толкова повече неща остават пропуснати и скрити.
3.
Като говорим за незабелязани събития в българската културна среда, няма как да не отбележим ретроспективната изложба на Райко Алексиев – открита на 18 юни в Софийска градска художествена галерия. След 45 години тоталитарен режим и в „свободните” времена, в които живеем, творчеството и личността на Райко Алексиев продължават да бъдат премълчавани. Острото му перо и безпощадните му карикатури явно са неудобни и за днешните властимащи.
Ретроспективната изложба показа, че все пак има някаква надежда за съпротива. През 2019 година излязоха от печат две много важни книги, свързани с Райко Алексиев, „Хумористична история на българите” и „Албум с 150 карикатури”. Надявам се през 2020 година разговорът за този толкова важен творец да продължи с още по-голяма сила.
4.
25-ият кадър на 2019 г. за мен е скромността. Тя е качество, за което можем да говорим все повече в минало време, то е като 25-ти кадър в човешката характеристика. Разбира се, изключенията, слава Богу, има и не само сред по-възрастните, но и сред нашите връстници.
Скромността е част от себеуважението, някакъв вид сетиво, бих казал, друг тип усещане за света и живота. Такъв какъвто все повече ни липсва.
5.
Според мен незабелязано премина отсъствието на фестивала „София: Поетики”, който тази година не се проведе, след като от третото му издание през 2010 г., когато стана международен, се случваше ежегодно, а в някои години и по два пъти – като пролетна и есенна версия. Плод на ентусиазма и усилията основно на един човек (с малко помощ от неговите приятели), поетът, писател, преводач и журналист Ясен Атанасов, който е и сред създателите на култовото списание „Ах, Мария”, фестивалът събираше най-актуалните утвърдени български поети заедно с най-интересните и обещаващи млади, а също и със значими световни майстори – достатъчно е да споменем само Ева Липска (Полша), Юрий Андрухович (Украйна), Никола Маджиров (Македония). Много важна страна на „София: Поетики” беше музикалната програма – от сцените на фестивала звучаха емблематични алтернативни банди и изпълнители като „Остава”, „Уикеда”, „Анимационерите”, „Блуба Лу”, „Насекомикс”, Стефан Вълдобрев и много други, включително гостуващи от чужбина. Дали това е краят или просто поемане на глътка въздух? Ясен Атанасов отдавна се заканваше, че ще се откаже, изтощен и изнервен от безкрайните финансови и организационни проблеми. Аз лично се надявам фестивалът да продължи да съществува след това кратко прекъсване.
Дано!