Графити и кадър: MOUSE
С 2020 г. се появиха и новите събития, дискусии, сензации. Нови идеи започнаха да намират своето място и време.
Независимо дали сте от хората, които си правят равносметки, има книги, изложби, постановки, за които може би трябва да се пише повече, които вероятно не са достигнали до нас.
За целта Ви предлагаме, макар и за малко, да се обърнем към 2019 г.
Ето и какво попитахме, както може би вече знаете, 25 от публикуваните на сайта творци:
Кой е 25-ият кадър на изминалата година? Какво остана недовидяно или недопрочетено? Какво премина незабелязано в литература, изкуството, култура?
Представяме Ви отговорите по реда, по който ги получаваме, за да прозвучат подобаващо…
Можете да прочетете и по-рано получените отговори тук и тук.
1.
Моите две литературни събития са: „Година с тринадесет прозореца“ на Лилия Трифонова – заради фината ѝ работа по предаване на нюансите и емоциите и „Чучело“ на Александър Байтошев – заради философската му стегнатост. Един прозорец и един мост към новата година.
2.
Не бих казала, че са останали недооценени, но искам да обърна специално внимание на събитията, които обединяват различните видове изкуства. Тази година за мен това са „Физика на тъгата“ – късометражният филм на Тео Ушев по едноименния роман на Георги Господинов, както и втората част на „ЩРИХ и СТИХ“ – пет кратки филма по съвременна българска поезия. Не ги пропускайте, когато има възможност.
Задължително е да спомена и малката, но чудесна изложба с книги, създадени от Яна Левиева, която беше представена в рамките на Панаира на книгата в НДК тази зима. Струва ми се, че напоследък хората започват да се интересуват все повече и от визуалното послание, което им изпраща книгата, от това как дизайнът и илюстрацията „осветяват“ текста. Ако писателят търси своя начин да разкаже света, същото прави и художникът/дизайнерът/аниматорът, разликата е в средствата и движенията на ръката.
3.
Ще споделя няколко неща, за които се сещам на прима виста. Две прекрасни изложби – „Истории от облаци“ на Десислава Унгер в галерия „U PARK“ в Пловдив и „Черти във време (в молив и лист)” на Стела Василева в столичната галерия „Аросита“ (втората все още може да бъде видяна до 20-ти януари). Също така, изложбата на Александър Вълчев, която беше създадена специално за пространството на ИСИ и никога повече няма да може да се види на живо. Единствената прожекция на филма на Олег Мавромати „Полупроводник“ в София. От години не бях гледал толкова завладяващо и многопластово кино. Книгите, които бих се радвал да стигнат до повече хора: „Електро“ на Ема Венева, „Комореби“ на Владислав Христов, „Изход“ на Марианна Георгиева, „Месо и птици“ на Белослава Димитрова и „Те никога не казват“ на Зорница Гъркова. Интересна изложба и много хубава книга към нея бе представянето на фотографския архив на Янаки и Милтон Манаки в галерия „Синтезис“. Ако говорим за музика, 25-ият кадър на изминалата година безспорно беше концертът на Мартиан Табаков и Андрю Андерсон в „Белка“.
4.
Не спира да ме удивлява неунищожимата човешка воля за творчество; вътрешните съзидателни мотиви и/или порочни основания; външните пропуснати възможности и/или благоприятни обстоятелства; онова прилежно съхранение и неприкосновеност на индивидуалните ни демони и ангели, благодарение на които се създават и разрушават светове; тези процеси са с(при)крити, но живи, въпреки всичко.
5.
Ще обобщя, за да не се превърне в есе – всяко едно нещо има своя момент във времето – да бъде показано, да бъде видяно, да бъде прочетено, чуто, изживяно – точния момент – няма друг.