През 2019 г. прозвучаха познати гласове, появиха се непознати и нови, припомниха се забравени. Различни, разнокалибрени, както вероятно би написал Христо Смирненски, естетически опити оставиха (или се опитаха да оставят) следа по изпъстрения хоризонт на културата у нас. Постановки, изложби, събития се срещнаха, доближиха се или неусетно се разминаха, подобно изстрели, които за жалост, понякога прелитат покрай нас, бързи и устремени. Редица проблеми и нееднозначни дискусии проехтяха красноречиво (след многогласното им изговаряне) или потънаха премълчани… Може би е време за равносметка.
За целта попитахме 25 от публикуваните на сайта творци:
Кой е 25-ият кадър на изминалата година? Какво остана недовидяно или недопрочетено? Какво премина незабелязано в литература, изкуството, култура?
Ще Ви представим отговорите по реда, по който ги получаваме: в пет части, за да прозвучат подобаващо гласовете, за да не се размият цветовете, за да не се изгубят нюансите на думите…
1.
Ако 25-ият кадър е скритата реклама в едно произведение, която подсъзнанието регистрира, но съзнанието – не, то за мен събитието на 2019 г. е очевидното увеличаване на авторекламата в нашето литературно всекидневие и направо надвикването: аз, аз, аз… Дотам, че вече моралните ни индикатори не го засичат или го смятат за напълно в реда на нещата. (Друг е въпросът доколко въпросната автореклама действа, дали изобщо тази технология не е измишльотина.)
2.
В личен план пропуснах (защото отлагах) да гледам някои от моноспектаклите на Мариус Куркински. Не купих и една от книгите на Ина Иванова, защото се разминахме в „Хралупата“, а аз исках да ми я надпише…
Струва ми се, че не пропуснах изложба – поне тези, които ме интересуват. Съжалявам, че замря дискусията за фалшификатите в голяма столична галерия, защото според мен тази история показваше едно от лицата на настоящето.
Но новогодишно ще намеря време за Ина и за Куркински.
Ще ми се тандемът Господинов/Ушев да пожъне още международен успех.
3.
Много труден въпрос, понеже ми се иска да вярвам, че всяко културно събитие достига до аудиторията си. Понякога със закъснение. Но достига и променя. А и качественото изкуство е за тесен кръг подготвени и отдадени зрители/читатели.
Лично моето тихо откритие за тази година бяха векторните графики на Камен Старчев – много сдържани, лаконични като изказ и с изключително мощно въздействие. Споделям работите на Камен Старчев не защото са неизвестни, напротив… но като опит да достигнат до още някого.
4.
Особен въпрос. То е като да видиш, че си изпуснал трамвай № 7, но ако си изпуснал трамвая, без да му видиш номера, не знаеш какво си изпуснал… И като знаем, че изкуството е най-наситеният вид индивидуализъм, който светът познава, ще е труден отговорът. Ще ми е по-лесно да кажа какво съм пропуснала да покажа през тази т.н. календарна година. Пропуснах да покажа една изложба, за която работих през цялото лято неуморно и запленена от новата магия на флуоресцентните бои. „Ултравиолетовата адренохромия и художествените ми светове“. И не я показах, защото всички странно се „газират“, когато дойде края на годината. Та това пропуснах, но ще наваксам догодина.
Незабелязано мина и Джафар Панахи. Изпуснахме го.
5.
Едно от симптоматичните събития на годината в България, което ще мине тихомълком е, че ще спре да излиза и вестник „К“, наследникът на вече несъществуващия вестник „Култура“, един от последните оазиси на интересния, сериозен и смислен разговор за всички проявления на културата, не само в българския контекст. Едно наистина тъжно събитие, което поражда още по-тъжни размисли.