„50 POEMS FOR SNOW“ е независим международен поетичен фестивал, който се провежда веднъж годишно в нощта на първия (натрупващ) сняг в различни градове из Европа, а тази година и в САЩ. В 19:30 ч. всички любители на поезията и зимата са поканени да се присъединят към тримата ни поети пред метростанция „Стадион Васил Левски“, откъдето всички заедно ще се разходим до езерото с лилиите в Борисовата градина. Поетите Георги Стефанов, Анна Лазарова и Христо Мухтанов (вече попадали и във фокуса на „Кадър 25“) ще прочетат по три свои стихотворения, специално подбрани за фестивала. Ще прочетат и по едно стихотворение на патрона на тазгодишното издание, гръцкия поет Динос Христианопулос, в превод на Айлин Топлева.
Фестивалът е необикновен с това, че ни открива още едно лице на зимата – тя може да бъде поетична не само зад украсените с лампички прозорци и пред горещата камина. Тя дори е най-красива, облечена в прозрачното було на първия за годината сняг – винаги чакан и винаги неочакван. А в София ѝ подаряваме и поезията на трима поети, всяка година различни, но винаги безкрайно талантливи и вдъхновяващи. Поезията им не трябва да е задължително посветена на снега, сред който ще ги слушаме. Не поставяме ограничения на вдъхновението, единствено му назначаваме негов специален ден – сред първите снежни преспи – в който да го подарим на всеки, който го жадува.
***
Както с повечето неща в живота му, Христо Мухтанов първоначално дори не е помислял, че ще пише поезия. Но очевидно някои неща са неизбежни. Занимава се с финанси, а в свободното си време – с литература. Вдъхновява се от пространството и водата. Ще го забележите с книга в ръка в метрото или залутан из центъра на София да върви по интуиция. Опитва се да разкрие собствената си пътеводна светлина. Дебютната му стихосбирка излиза 2017 г. и се казва „Опити за еволюция“. Очакваме с нетърпение неговата втора книга.
годините се промъкват
през малки цепнатини –
насред плътта оформят
геоложка история
(изписана по учебник),
а моята е все още
във втората си епоха –
едва няколко събития
са нагънали
значимо релефа –
поне знам
как да кръстя
реката върху лицето си
***
Георги Стефанов е познат на посетителите ни като художник. Той е и вторият поет, който Ви представяме в рамките на тазгодишното издание на фестивала у нас. Роден е в гр. София. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Цветана Манева в НБУ. Като поет мисията му е да даде лик на всичко случващо се отвъд зримото. По първи сняг той ще Ви очаква сред лилиите и снежинките с вдъхновяваща поезия.
Исках да съм циганин за душата ти
и да си тръгвам сякаш нямам дом,
но и да се връщам,
като ехо на стара китара,
на която ти ще свириш
всеки ден, чието слънце те кара да ти липсвам
вземи черното в мен
погледни го през бялото си
и нека се върна
и нека остана
там, където дърпаш струните на душата ми
там, където искам да е домът, който не исках
там, където искам да искаш – мен
докато те искам!
***
Сега Анна Лазарова е на 25, но ако първият сняг се забави още мъничко, ще е на 26. Завършила е „Българска филология“ и „Литературознание“ в СУ. Любимата ѝ дума е „грижа“. Казва, че не можеш да пишеш и да не те е грижа. И също, че няма по-голямо вдъхновение от хората и няма по-хора от децата. С тази мисъл е спечелила общо 18 литературни конкурса, един от които довежда до издаването на първата ѝ стихосбирка „Вкъщи всички вечерят отделно“. Сега тя вече е изчерпала тиражите си, но ако първият сняг се забави още мъничко… (ще дочакаме и нейната нова поетическа книга).
(НЕ)ПОДВИЖНО
Тези писъци
ми приличат
на моите собствени
защо изхвърляш снега
от вкъщи през лятото
мамо
виках докато тупаше
чергите през терасата
плачех
тръшках се
не ѝ позволявах
да подмести
зимата ми
Тези писъци
ми приличат
на моите собствени
хайде
стани от пода
мамо
стани
всичко е наред
из „Вкъщи всички вечерят отделно“ (2016)
***
Динос Христианопулос е роден 1931 г. в гр. Солун. Изгрява на литературната сцена 1949 г. със стихотворението си „Биогарафия“. На следващата година излиза първата му стихосбирка „Ерата на гладките крави“, в която се наблюдава влиянието на Кавафис и елинистичната поетическа традиция, но носи и собствен почерк. Най-значимата му стихосбирка е „Коленете на непознатите“ от 1954 г., в която самотата и загубата в непознатия свят на ероса водят до непредвидливи развръзки и хомоеротични срещи. Съществуването на любовта е в сърцевината на неговата поезия, но тя е тежка, недостижима болка. Авторът е пламенен привърженик на ребетските песни – гръцка градска музика от 20-ти век, близка до блуса. Той работи неуморно за разпространението им и сам композира и записва много ребетски песни.
Днес живее и работи в Солун, а зад себе си има няколко стихосбирки, голям брой есета и литературна критика. Все още не е преведен на български език.
ΜΕ ΚΑΤΑΝΥΞΗ
‘Ελα να ανταλλάξουμε κορμί και μοναξιά.
Να σου δώσω απόγνωση, να μην είσαι ζώο,
να μου δώσεις δύναμη, να μην είμαι ράκος.
Να σου δώσω συντριβή, να μην είσαι μούτρο,
να μου δώσεις χόβολη, να μην ξεπαγιάσω.
Κι ύστερα να πέσω με κατάνυξη στα πόδια σου,
για να μάθεις πια να μην κλωτσάς.
С УМИЛЕНИЕ
Ела да разменим тяло и самота.
Да ти дам отчаяние, да не си животно,
да ми дадеш сила, да не съм отрепка.
Да ти дам съкрушение, да не си негодник,
да ми дадеш жарава, да не замръзна.
И после да падна с умиление в краката ти,
за да се научиш вече да не риташ.
Преводач: Айлин Топлева
Организатор: Симона-Алекс Михалева
Фотограф: Калин Кирков