Author Archives: Александър Христов

Огнян Стамболиев: „Вазов в Русе“

ВАЗОВ В РУСЕ През 1878 г., непосредствено след Освобождението, Иван Вазов е преместен от Свищов, където работи като преводач при губернатора Найден Геров, в Русе – на същата длъжност при… Read more »

Христо Мухтанов: „защото ние сме онези…”

защото ние сме онези, дето ще посочат своите предтечи, към които в мрака ще се върнем, те са ходили по дъното на океана и през гробища на повалени рицари, били… Read more »

Елена Ташева: „на различни етапи…“

*** на различни етапи от живота сме казват повечето хора на раздяла за да обяснят липсата на сълзи а ние сме от малкото от другите невъзможните и непорасналите герои от… Read more »

Вера Ганчева: „Скандинавският север и Европа – взаимодействие през вековете“

СКАНДИНАВСКИЯТ СЕВЕР И ЕВРОПА – ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ  ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Неоспорим е фактът, че Скандинавският север е един от най-привлекателните  ареали в Европа, а вероятно и в света. Поотделно и заедно, като… Read more »

Борислав Балтов: „Приказка за цар”

ПРИКАЗКА ЗА ЦАР В едно много древно царство царувал млад цар. Той не бил чак толкова лош, обаче обичал разкоша. Хората почнали да обедняват и да говорят и затова най-старият… Read more »

Мария Липискова: „бих искала да уловя този пейзаж“

бих искала да уловя този пейзаж отивам да донеса кепчето за пеперуди на Набоков прекосявам изчезналия в детството Петербург с широки улици като в сънищата качвам се по витата стълба… Read more »

Христина Гутева: „когато сенките…“

*** сенките са  думи на мълчание когато си болка следа от карфица дните са къртици в нощите прокопават тунели ефимерен е всеки лъч мракът е дом сянка от думи на… Read more »

Габриела Манова: „Реших, че…“

*** Реших, че това, което ме вълнуваше, разместваше, раздвижваше, опорните ми точки, всички митове на цялото ми съществуване не са ми важни вече. Всички истини, които бяха мои, се строшиха,… Read more »