Наталия Иванова в Близък прочит

Дали „да имаш милост, значи да признаеш“? И „кой ли пише за онези с битките да си добър“? „Какво въобще разбра от смисъла? // Какъв бе смисълът да питаш? // А ти успя ли да надигнеш глас изобщо?“
Гостува ни Наталия Иванова. Идва при нас с поетическата си книга „Човек с бинокъл“ (изд. „Арс“, 2020 г.).

12 май (петък), 18:30 ч., Melon.
Вход свободен.
Заповядайте!

Събитието е включено и в програмата на Национален литературен фестивал „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат, и е съфинансирано по програма „Култура“ от Административна програма „Календар на културните събития“ на Община Велико Търново.

***

„Гласът на Наталия Иванова категорично се различава от гласа на всички останали автори, за които се сещаме (или не се сещаме) – това е много тих, много интровертен, много деликатен глас – повече от деликатен глас – свръхнюансиран…“

Марин Бодаков

„Поезията на Наталия Иванова настъпва естествено като живота, задава неговите въпроси, разкрива някои от тайните му, но винаги оставя у четящия вкуса на неуловимото. Без патетиката, без истерия и без натрапливи удивления, човекът с бинокъл там наблюдава света с вечното усещане за отминалост. И болезнено му се наслаждава.“

Георги Гаврилов

***

НА ВЪРХА СИ НАЙ-НИСЪК

Вървим напред, за да достигнем
високата земя
и щом сме близо, тя се снишава.
И ето че тревите ѝ,
изсъхнали през късно лято,
понасят тежестта еднакво –
и на снега, и на краката ни.
И ти бе там, и аз,
и ги видяхме;
най-после да са ниски и трошливи,
а ние да сме горди покорители.
Защо тогава гледаме надолу?
Дали не трябваше да спрем в подножието,
за да остане онова пред нас голямо?
По стъпките, оставени дотук,
земята вече се повдига и забравя
минавал ли е някой и кога.

Наталия Иванова

Повече информация тук: 
Facebook
Instragram

Предлагаме ви и видеозапис от вече осъщественото събитие:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *