Срещаме се с Крум Крумов и с Невена Дишлиева-Кръстева, за да опознаем малко по-добре „Емпузион“, за да поговорим за романите на Олга Токарчук и за превеждането, редактирането и издаването у нас, за ICU, за високата литература.
9 октомври (понеделник), Melon, 18:00 ч.
Вход свободен.
Заповядайте!
Събитието е включено и в програмата на Национален литературен фестивал „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат.
***
„В превод на Крум Крумов, под редакцията на Невена Дишлиева-Кръстева и с логото на издателство ICU на български наскоро излезе „Емпузион“ – първият роман на Олга Токарчук след получаването на Нобеловата награда за литература през 2019 г. Почитателите на полската нобелистка ще се докоснат до един специален роман – многопластов, дълбок, отвеждащ там, където рядко се осмеляваме да надзърнем – сред сенките, в недоизказаното.
Токарчук е добре позната на българските читатели. Нейни произведения се превеждат от години, а през 2019 г. (малко преди авторката да бъде удостоена с Нобеловата награда за литература за 2018 г.) издателство ICU започна последователно и дългосрочно да работи за достойното преиздаване на съществуващите преводи и попълване на олгианската литературна карта с всички останали творби.“
(Изреченията са взети – със съкращения, а заради това и с дребни наши уточнения и намеси – от обявление на ICU.)
***
Из „Емпузион“ в превод на Крум Крумов:
„ – Бъркате, докторе. Културата е стремеж към съвършенство – опита да се защити Войнич. Но доктор Семпервайс бе сигурен в своето:
– Чувството за малоценност се отразява на целия живот, най-вече на мисленето. Знаехте ли за това? Тъй като сме несигурни в себе си, ние измисляме много стабилна, твърда система, която би могла да ни държи изправени. Koято би опростила ненужната, както на нас ни се струва, сложност. А най-голямото опростяване е черно-бялото мислене, основаващо се на прости антитези. Разбирате ли за какво говоря? Умът си прави набор от остри противоположности: бяло – черно, ден – нощ, горе – долу, жена – мъж, и те определят цялото ни възприятие. Няма нищо помежду. Така виденият свят е далеч по-прост, човек лесно може да се ориентира между тези полюси, лесно е да установиш правила на поведение, а особено лесно е да оценяваш другите, често резервирайки за самия себе си лукса на неяснотата. Този начин на мислене предпазва от всякаква несигурност, раз-два и всичко е ясно, или така, или иначе, трети изход няма. Златният телец Аристотел. – Тук той се разсмя толкова възторжено, че Войнич почти го последва. – Това ни предпазва от действителността, която се състои от множество фини нюанси. Ако някой си мисли, че светът е съвкупност от ярки противоположности, то той е болен. Знам какво говоря. Това е огромен дисбаланс.
– А какъв е светът?
– Размазан, разфокусиран, трептящ, веднъж такъв, друг път различен, зависим от гледната точка.
За Войнич всичко това изглеждаше твърде сложно, бе твърде далеч от него самия. В такъв свят ли трябва да се живее? А как да проектира санитарни системи в Лвов? На какво да разчита? В какво да вярва? Не разбираше какво говори Семпервайс. В крайна сметка вече от няколко дни този доктор го баламосваше. Мислеше си, че може да го заприказва и да отклони цялото внимание от него, за да обобщи проблема му, за да може самият Мечислав Войнич да изчезне под тези обобщения. Вече познаваше тези методи за обезсилването му, за натикване в тъмния ъгъл.
– Не съм нормален – рече Войнич в прилив на внезапно отчаяние. – И би било по-добре да умра тук. Надявам се, че така и ще стане. Ще олекне на всички, особено на баща ми. Затова ме изпрати тук. Да умра.
Последните му думи бяха заглушени от хлипане, което се изтръгна от гърлото му и което му беше трудно да овладее. Докторът се прокашля смутено.
– Мога да ви успокоя, че такива хора като вас има много – каза той сериозно, сякаш си даде сметка, че за този млад човек тук се разиграва драма. – Вие излизате извън това примитивно, ярко разделение, напомняте ни, че преобладаващата визия за света е доста условна, че е изградена върху собствената несигурност на осъждащите.
Някой такъв като вас ще буди неприязън и омраза, защото ясно ще напомня, че визията за света като черно-бял е лъжлива и унищожителна.
Вие, господин Войнич, или както мога да се обръщам към вас – продължи той, – представлявате посредством себе си междинния свят, труден за понасяне, защото е неясен. Тази визия поддържа у нас известно колебание и не позволява на никоя догма да се реализира. Вие ни въвеждате в страната помежду, за която не бихме искали да мислим, след като ни е омръзнало от собствените ни черно-бели проблеми. Вие ни показвате, че тя е по-голяма, отколкото сме мислели, и че касае също нас. В и е с т е б о м б а – натърти думите докторът. – Най-лошото, което може да се случи, е човек да се почувства веднъж завинаги остойностен и, така да река, пълноценен. Това ни принуждава да ставаме дословни и да спираме в движение, в което в крайна сметка се съдържа всяко омаловажаване. Когато човек реши, че е станал идеален и осъществен, трябва да се самоубие.“
Олга Токарчук
Повече информация тук:
Facebook
Instragram
Предлагаме ви и видеозапис от вече осъщественото събитие: