Преслава Виденова в Близък прочит

Има ли теми, които са „общочовешки“ и „постоянно актуални“? Можем ли от тях да създадем изображения, които да подредим в галерия? Дали сами избираме каква да е експозицията? Можем ли да я променим?

Гостува ни Преслава Виденова. Идва при нас с „Постоянна експозиция“ (ИК „Жанет 45“, 2021 г.), с дебютната си книга и с всички въпроси, които стихотворенията, включени в нея, пораждат.
17 март. Melon. 18:30 ч.
Вход свободен. Заповядайте!

Събитието е включено и в програмата на Национален литературен фестивал „Глоси“, и в „Домът“ – програма за култура и дебат.

***

„Тази стихосбирка по особен начин успява да задържи в тялото си библейски отпратки, големите въпроси, които ние си поставяме. Тя е хладнокръвен поглед към съвременната действителност. И едновременно с това е една особена болезнена телесност, в която езикът зад зъбите боли, в която зад гърдите има камък, в която артерията би могла да бъде шило. Но едновременно с това, тази поезия е много крехка, много чувствителна към нещата, от които ни боли, към нещата, които не си позволяваме често да споменаваме в ежедневното говорене.“

Ина Иванова (за „Постоянна експозиция“)

„От определен ъгъл изглежда така, че „Постоянна експозиция“ побира в себе си четири различни малки лирически книги. И употребата на „малки“ в случая не е оценностяване на качеството, напротив – като че ли Виденова е имала готовност и за още.“

Гергина Кръстева

***

ИЗНАСЯНЕ НА СИНА

В последната най-южна стая
на последния обитаван апартамент
на последния двайсет и втори етаж
на едничкия блок в този тъжен,
населен предимно със скитници,
лунатици и амбулантни търговци,
в пазарните дни процъфтяващ
най-краен квартал
моят малък невзрачен Христос
вдигна микровъстание.
Моят малък невзрачен Христос
слезе от малкото сувенирно разпятие,
заковано в подпухналата от влага стена,
и отърсвайки всичката пепел
и всичките сажди, полепвали някога
по миниатюрното му лакирано дървено
мъченическо тяло, бог излезе от стаята,
без да каже и думичка.