„Изгубва се зеленото на детството, златото му се изтрива, изтънява халката, която свързва всичко в гердан от различни хора, случки, надежди… Подивяват градините, оплитат ни тревите, не ни пускат.“ Със … Продължете с четенето на Силвия Чолева в Близък прочит