Аксиния Михайлова: „Щъркелите“
Щъркелите В опит да вляза в същността на нещата клеча на припек до зида с червено-бял конец на китката Не вярвам вече в даровете им и в Дарвин не вярвам… Read more »
Щъркелите В опит да вляза в същността на нещата клеча на припек до зида с червено-бял конец на китката Не вярвам вече в даровете им и в Дарвин не вярвам… Read more »
Под чуждо име Вече толкова нощи се връща върху терасата на моите сънища, изкачва изронените ѝ стъпала, мълчалив като изоставена къща, търси лицето си в празните дъна… Read more »
& & & В петък вечер на път към дома, където някой ме чака, на раменете ми поникват крила и ставам лястовица. Птиците сигурно имат скрит компас: знаят с точност… Read more »
Къщата І. Ще пълзи сянката, но няма да достигне глезените ми, защото все по-нисък става пламъкът и като съблазън слиза предутринният здрач между мен и съня, между съня и думите…. Read more »
Великденско почистване Бавен следобед, от осемнадесета страница вали иванрадоевски дъжд – плачът на мъжете! Отмива праха от стелажите в душата, яростта от ъглите на безсилието: валят думи на мъртви поети… Read more »
Аксиния Михайлова (1963) e поет и преводач. Един от основателите на литературното списание „Ах, Мария“. Автор на 6 поетични книги на български език: „Тревите на съня“ (1994), „Луна в празен… Read more »