Александра Евтимова: „Кълвачи“
Кълвачи По кората на времето като кълвачи забиваме човки в тресчици съмнения и очаквания да достигнем сърцевината; кората е по-куха, отколкото си представяме – не чуваме нищо освен ехото от собственото… Read more »
Кълвачи По кората на времето като кълвачи забиваме човки в тресчици съмнения и очаквания да достигнем сърцевината; кората е по-куха, отколкото си представяме – не чуваме нищо освен ехото от собственото… Read more »
Прости и обясними неща „Дъждът сам по себе си няма звук; звучи, когато се удря в нещо…“ Като наименуваме прости неща погрешно, за да компенсираме от думите, усложняваме отговорите… Read more »
Измерване на липсите Материята на болката е грапава, остра като нокътче драска сърцето Може да потече мъничко кръв както когато взимат от безименния пръст Болката е само материя само повърхност… Read more »
*** Искам да се превърна в стих. Да бъда бяла. И запомняща се рима. Да ме напише някой, да редактира, да ме създава, да ме убива, да ме възкръсва, дамеслива,… Read more »
… три точки треперят след дъжд мокри са до костите думите ще продължа когато има слънце Прочетете още от Александра Евтимова тук.
Александра Евтимова е родена през 1995 г. в гр. Бяла Слатина. Завършва „Английска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Част е от литературно-дискусионен клуб „Емилиян Станев“ към… Read more »