Етикет: Боряна Богданова

За вещите и хората Във вещите е отсъствието на хората, макар и те понякога да притежават всичко. И какво от това, че животът е оръжие на удоволствието, след като съществуват… Read more »

Кестени мечтая за капка дъжд колкото кестен – да размести света, да го почисти от миналото, в което не помня вече ние с теб ли събирахме кестените от земята, или… Read more »

Думи за „Година с тринадесет прозореца“ на Лилия Трифонова Много добър поетически дебют на Лилия Трифонова (1995, София) през 2019 г., две години след като тя спечели първа награда в… Read more »

Думи за „Рамене и самоти“ на Боряна Богданова Дебютната стихосбирка на Боряна Богданова (1990, София) грабва веднага вниманието със стилна и претенциозна направа на корицата (художник – Капка Кънева). Чрез… Read more »

Още едно море жената тупаше вълните през прозореца на осмия етаж побягваха и се прибираха в ръцете ѝ с едно движение на неуспешен полет чаршафите не обещават дъно дори и… Read more »

окончателно тялото забравя бързо вместо спомен имаш синина заради ръб който вече не познаваш ръцете хващат въздуха където е била дръжката на гардероба а сенките под бреговете на очите ти… Read more »

До теб Понякога отлагам малко тъмнината зад очите си, подпирам миглите с топлината на дъха ти, не мърда нито белегът и нито път нататък ме интересува, всичко на света е… Read more »

нафталин гардеробът на баба и дядо още има остър дъх на нафталин а нафталинът надживява всяка смърт и е домът на останалото детство присвивам очи и поглеждам в тъмното вътре… Read more »

*** Ти си във всички хора, които някога съм срещала. Отрязък от небе в нечие око, подобен жест с ръцете, като плачеш, и щастие, еднакво с това на чуждия живот…. Read more »

*** Всички сме еднакви в началото. Плач, с който заявяваме, че тепърва предстоим в света. Всички сме еднакви после. Плът, за която да се хванем, когато мислим, че ще се… Read more »