
Боряна Богданова: „всички сме еднакви…”
*** Всички сме еднакви в началото. Плач, с който заявяваме, че тепърва предстоим в света. Всички сме еднакви после. Плът, за която да се хванем, когато мислим, че ще се… Read more »
*** Всички сме еднакви в началото. Плач, с който заявяваме, че тепърва предстоим в света. Всички сме еднакви после. Плът, за която да се хванем, когато мислим, че ще се… Read more »
*** някои неща не се променят някои неща не могат като ъгъла под който пада слънцето между август и септември когато съжаляваш лятото и себе си като вкуса на захарта… Read more »
Свобода Ще играя на криеница вътре в себе си, когато си отидеш, и няма кой да ме намери, нито да ме търси. Ще тичам по въжето на всичко, което сме… Read more »
Поетите Разликата между тях и нас е в няколко погледа нагоре. Те са разпръснати високо и живеят като черни точки по лицето на света. Не са ято и вече не… Read more »
на балкона лято, обед, ти отдясно листата си говорят за някой, когото не познаваш отгоре самолет препречва за секунда пътя на деня отдолу радиото се смее и усещаш аромат на… Read more »
*** важно е било да имаш някой раменете ви да се допират самотите също но някой е променлива величина а ти (и да си сам) не си Прочете още… Read more »
*** Онова, което е било, винаги е повече, отколкото си спомняме. Ако съм забравила за лятото – горещ език, залепнал върху времето, което имахме да се обичаме, значи не сме… Read more »
сто-лични хапки точно в центъра на София седях в едно кафе отворено наскоро и предъвквах със затворени очи онова което се е случвало което още мога да си спомня от… Read more »
баба беше до мен на стола пред пианото поседя докато ръцете ми стигнаха най-после до клавишите а краката ми опряха пода изправи се и тръгна чакаха я другаде и тя… Read more »