Етикет: Габриела Манова

НА МЕН Повтарям се безсрочно и само на себе си приличам. Усещам се като пропаст, която сама се повлича. Все по-непрогледна, все по-стръмна. Казвам: така се отглеждам, да се страхувам… Read more »

МОМИЧЕТО В ТРАМВАЯ Шантажите на слънцето, докато се разсънва: един и същи е градът и като проклятие върху ми свлича тежестта си – като тежка бална рокля, клюмнала на пода… Read more »

ВРЕМЕТО Е МАТРЬОШКА Когато съм отегчена от настоящето, сплитам на плитка годините, после се катеря по тях до върха на престъплението да бъда себе си, каквато вече съм била. Всичко… Read more »

ХРОНИКА НА ПТИЦАТА ОТ ПАРКА „ЗАИМОВ“ Тази стая сякаш никога не е била размествана. Нищо тук не се променя, нищо не помръдва. Вещите събират спомени – дано минат теста на… Read more »

Противоречивостта на навика Дебютната стихосбирка на Габриела Манова, лауреата на XXXVI издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“, щеше да представлява истинско събитие в българската литература, ако тази износена… Read more »

*** Реших, че това, което ме вълнуваше, разместваше, раздвижваше, опорните ми точки, всички митове на цялото ми съществуване не са ми важни вече. Всички истини, които бяха мои, се строшиха,… Read more »

*** Какво е нещото за мен, къде му е мястото, къде е, колко струва, къде се продава? На мен кой ми е пътят, кажи ми каква съм; кажи ми каква… Read more »

*** Всичко е ново: маршрут, мелодия и магазин, цялата проза на дните е сменена. Правя вечеря, ако се прибера навреме. Остатъци няма – научих се да живея за един. Мога… Read more »

*** Знаеш ли как се забравя някой, който отказва да те забрави? С писма в папка „Неизпратени“ – или чернови, глупости, все тая. Измисляш причини да се върнеш или да… Read more »

Габриела Манова е родена през 1995 г. в София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Завършва „Книгоиздаване“, а в момента следва магистратура „Превод“ в Софийски университет. Работи като редактор… Read more »