Етикет: Златина Василева

*** И ще го видиш, казват. Измежду всички. Ще свети на идване и ще остава. Измежду всички – него ще помниш. И ще остава. И без да е молен. Ще… Read more »

СУША Градът е застинал във прашно очакване на някаква скука, различна от снощната. Провиква се някой към някого някъде. Задушно, протяжно и нескопосано. Омръзват си хората – бримки на времето…. Read more »

Задушно Мъртвите живеят нависоко. По-добре от нас дори живеят. Не познават думата самотност, ние като плачем, те се смеят. Мъртвите не знаят, че са мъртви. Помнят само, че са се… Read more »

Речник на корабоплаването (или палуба на мечтите) Да обичаш вълните, е да ходиш по стръмно – върхове покорени. С плуване. Тихомълком. Да се сплиташ на вятър (сякаш че коафьор е)… Read more »

Недъзи Страхът от неистини се спъва на равно. Не вижда, че ходи по чужди очи. Отдавна не знае кое е забавно. Не пише поезия.  Просто мълчи. Страхът от черупки е… Read more »

Инсомнии   Кога ли се присънва вдъхновението –  да знам, кажете, и да не заспивам?  Последно във съня си бях растение, настъпано поради горделивост. Последно, помня – като се събудих,… Read more »

Аерофобия Летището е водна чаша буря, летището е свръхбагаж тъга, летището ни взема и захвърля нанякъде, при ново у дома.. Летището е ставало свидетел на хиляди мълчания – усмивки, изплакани… Read more »

Наследство Баща ми е тиха, студена мъгла. Вървя, без да виждам и чувам посока. Баща ми е някъде. Не у дома. Осеян е пътят ни с чужди самотности. Дете на… Read more »

Златина Василева е родена на 19.07.1994 г. в гр. София. Възпитаник на 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. През 2017 г. завършва „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“…. Read more »