Константин Небешков: „Няма нищо по-навътре…“
Няма нищо по-навътре от живота. От началото така, докато се самовглъбява, се повтаря и зачева. Няма нищо по-отворено от прадългото вретено на вселената, което се върти около себе си. Около… Read more »
Няма нищо по-навътре от живота. От началото така, докато се самовглъбява, се повтаря и зачева. Няма нищо по-отворено от прадългото вретено на вселената, което се върти около себе си. Около… Read more »
аз съм бил в Ада по болници и барове след християнското причастие останах гладен под олтара ви аз съм бил във ада ви при малките ви хорица при малките им… Read more »
чета на тласъци но ръцете ми треперят и съм само… Read more »
магнетичното обаяние на родния град, на тази огромна пропаст, на тези меки булеварди, на острата улична светлина, на въздуха с вкус на метал и водата, мътна като монолог на шизофренно… Read more »
гониш атомните взривове като вълна от страх да не останеш течна и безформена насоченост към края на плоската земя и в нищото по гърбовете на морските чудовища да се разплискваш… Read more »
смъртта ми е по-силна даже от лятото и настъпва на тласъци намирам я в блато изкопала до кости прахта от земята и рови до кофите вече където някой преди малко… Read more »
Константин Небешков е роден през 1992 г. в София, където завършва Технологично училище „Електронни системи“, след което се пренасочва към литературата. Следва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил… Read more »