
Людмила Балабанова: „Посоката е една…“
*** Посоката е една като в слънчогледова нива. Само нежната кожа на сърцето да беше по-издръжлива. По пътя за другия бряг бавно проникваш отвъд облака и дъжда отвъд корена и… Read more »
*** Посоката е една като в слънчогледова нива. Само нежната кожа на сърцето да беше по-издръжлива. По пътя за другия бряг бавно проникваш отвъд облака и дъжда отвъд корена и… Read more »
*** все по-близо до вратата която някога гостоприемно сама ще се отвори в ключалката ѝ полски мак цъфти всичко потъва във безкрая а той е все така прозрачен като крило… Read more »
*** Колко пъти гледам как умира светлината как се превръща в здрач и после храни корените на Дървото. Изстиват бавно уморените лъчи блестели преди миг в окото на кълвача…. Read more »
Казват, че януари е радичковски (пък и най-българският) месец, но настроението на следващите редове няма да бъде свирепо. Със заплашителен тон или твърде далеч от подобни опити, надзъртаме назад,… Read more »
Поетът поискаше ли да лети в небе от диаманти трябваха му само самолети от хартия обичаше самото летене знаеше че няма да стигне преди това… когато си тръгна завинаги остави… Read more »
Людмила Балабанова е компютърен инженер и доктор по литература. Редактор е за България на Световната хайку асоциация (WHA, Япония) и на Хайку фондацията (THF, USA). Автор е на девет поетически… Read more »
За Людмила Балабанова (компютърен инженер, но с докторска степен по литература), известен писател в страната и чужбина, особено в хайку средите, читателите научиха с времето. Писали сме за други нейни… Read more »