Миниатюри на Маргарита Серафимова (6)
*** Въжетата на небето скърцат високо. Ще се отвърже ли или няма да се отвърже? Тази нощ не знае. Около мен Разкошното море, неизгрялата луна, светлините на есенните острови,… Read more »
*** Въжетата на небето скърцат високо. Ще се отвърже ли или няма да се отвърже? Тази нощ не знае. Около мен Разкошното море, неизгрялата луна, светлините на есенните острови,… Read more »
Десет часа, неделя вечер, 23 август 2020 г. Вече съм изчезнала, както предходните поколения. Погледът ми, през който се виждат улиците на Пирея, е отворен прозорец. Верую В свещения… Read more »
Сами в красивата гора Стояхме пред портала на бъдещето, въздигнати от богатата му лека хармония. Както стояхме, влизахме. *** Древната смърт и зората – между двете пътувах, радикално сама…. Read more »
Изсъхналото дърво Там имаше най-много небе. *** Велики корони на поднебесното, изпълнени с пространство дъбове поднасяха на звездите отговор. Звездите немееха. *** Под вечните клони в… Read more »
*** Гледах на хартия как съдът следва мислите си като на карта. Когато посочи, че не следва да връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, възкликнах:… Read more »
Влизащата Може би животът е порта и ние винаги минаваме, и тя е винаги отворена, докато не се затвори. Невидимият влак Край нашето безвремие минаваха релси и понякога се… Read more »
Маргарита Серафимова има четири книги с поезия: „Животни и други богове“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2016), „Демони и свят“ („Черно фламинго“, 2017), „Неразрешимостта на великолепието“ („Жанет 45“, 2018), „Любов… Read more »