
Мария Липискова: „Първото за което се сещам“
Първото за което се сещам играем Антигона с теб в края на юли ще трае две години вкъщи след Хирошима затова научи репликите на Полиник (мъртвия брат) из „Хирошима моя“… Read more »
Първото за което се сещам играем Антигона с теб в края на юли ще трае две години вкъщи след Хирошима затова научи репликите на Полиник (мъртвия брат) из „Хирошима моя“… Read more »
Носталгии Носталгиите изтичат през децата съня дрехите ѝ по тесните балкони улици в оранжево като съборените кораби на Тезей. Носталгиите ѝ. из „Хирошима моя“ („Същности“, 2017) Прочетете още от… Read more »
всичко остава същото всичко остава същото като очакване във всички краища на тялото което продължава във всички ъгли на съзнанието нещастно като наемател който събира набързо вещите си скупчва ги… Read more »
*** Думите са като нощни лампи. Дават различни очертания на нещата. И имат различна светлина. Неосветеността на смъртта Нямото дете вътре в нас. Появило се в тялото ни неразбираемо… Read more »
Мария Липискова е завършила магистратура „Българска филология“ в ШУ „Епископ Константин Преславски“ и магистратура „Библиотечно-информационни науки и културна политика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Превежда от руски език: Михаил Бахтин,… Read more »