Етикет: Наталия Иванова

Дали „да имаш милост, значи да признаеш“? И „кой ли пише за онези с битките да си добър“? „Какво въобще разбра от смисъла? // Какъв бе смисълът да питаш? //… Read more »

НЕИЗПРАТЕНО ПИСМО И все пак мислехме, че ще се върнем там, където тъкмо е настъпила вечер и кожата ни ухае на метал, ожулена от дългите летни следобеди. Какво от това,… Read more »

НАКРАЯ – СЪРЦЕТО. НАКРАЯ. Разбира се, след края на една любов, ти първо ще опиташ да си жив – и ще се получи. Това е неотменно: напът занякъде ще спреш… Read more »

*** Стоя на терасата, трябва да е август, въздухът тежи толкова, че едвам се диша, но току-виж точно с този следобед преполовявам дните си. Какво щях да сторя, ако го… Read more »

*** В тревогата набъбваше печал, прахта на дните се надигаше във мене, заспал бе някакъв човек в гърдите ми и ужасно се боях да го събудя. Очите ми така оставаха… Read more »

*** Не ни застигна страшно бедствие, нито пък изгубихме, за ужас, нещо. Ние просто бяхме тъжни, па̀рите се сменяха с мъгли, пред блока котките умираха, вечер се прибирахме унили, разбира… Read more »

КОГАТО И ПОСЛЕДНИЯТ СИ ИДЕ Ще стане пусто всичко, дето е напуснато дърветата ще се разтягат без свидетели и ще забравят, че не могат да си тръгнат ще пекне слънце… Read more »

ВСЕ НЯКОГА Трагедиите, от които скришом се боиш, ще дойдат но няма да си се подготвил – преди тялото, което днес обичаш, да угасне, ще наблюдаваш как животът кани го… Read more »

Наталия Иванова е родена през 1992 г. в гр. София. Завършва специалност „Журналистика”, а в момента е магистрант в програма „Преводач-редактор” в Софийския университет. Отличена в конкурсите на „eRunsMagazine“ и… Read more »