Етикет: поезия

До живот и обратно До телефона чакащ Плачещ за предния ден Се чудиш къде е била Къде си бил къде още Може да потърсиш В пустошта сред боровете В канавките… Read more »

За вещите и хората Във вещите е отсъствието на хората, макар и те понякога да притежават всичко. И какво от това, че животът е оръжие на удоволствието, след като съществуват… Read more »

НА МЕН Повтарям се безсрочно и само на себе си приличам. Усещам се като пропаст, която сама се повлича. Все по-непрогледна, все по-стръмна. Казвам: така се отглеждам, да се страхувам… Read more »

Кестени мечтая за капка дъжд колкото кестен – да размести света, да го почисти от миналото, в което не помня вече ние с теб ли събирахме кестените от земята, или… Read more »

Думи за стихосбирката „На дъх от лятото“ от Костадин Филипов „Трудно е да се изчисли колко много самодейност и колко много любителство мина през главите ни. То какво ли само… Read more »

МОМИЧЕТО В ТРАМВАЯ Шантажите на слънцето, докато се разсънва: един и същи е градът и като проклятие върху ми свлича тежестта си – като тежка бална рокля, клюмнала на пода… Read more »

ВРЕМЕТО Е МАТРЬОШКА Когато съм отегчена от настоящето, сплитам на плитка годините, после се катеря по тях до върха на престъплението да бъда себе си, каквато вече съм била. Всичко… Read more »

ХРОНИКА НА ПТИЦАТА ОТ ПАРКА „ЗАИМОВ“ Тази стая сякаш никога не е била размествана. Нищо тук не се променя, нищо не помръдва. Вещите събират спомени – дано минат теста на… Read more »

  Силвия Николова е родена на 16.06.2001 г. в град Монтана. Изучава „Българска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ от 2020 г. Гледа на първата си публикация в „Литературен вестник“… Read more »

*** Пред хотела три жени стоят и пушат, докато водят онези банални разговори на тема: днес нарязах две глави лук, смених завивките, успях сама да поправя крака на масата, по… Read more »