Етикет: Христо Мухтанов

измий ме с водорода на познанието и нека през бетонните си ириси да видя радостта отвъд полетата, покрити с кости; доскорошният зид да бъде срутен да се пропука чак до… Read more »

копитата препускащи през тинята – ръба на времето – не ни е нужна лодка, ще минем напреки, макар и бурята отново да не стихва – бурята на вековете и епохите;… Read more »

Разкъсаха се дирите по стъпалата ми от следването на завоите, от болна демокрация. По белезите на шосетата, по костите на релсите броя годините на наказанието. Пропуканият булевард е пълен с… Read more »

защото ние сме онези, дето ще посочат своите предтечи, към които в мрака ще се върнем, те са ходили по дъното на океана и през гробища на повалени рицари, били… Read more »

28 защото Джанис и Джим, и Димитър тайно са знаели, че няма да я понесат, това е най-тежката година, сигурно трябваше да полегна на булеварда, да стана един от тях,… Read more »

*** разтърсването на Земята ме пробожда ненадейно, вулканите и айсбергите, плочите и вятъра, промяната във някое поврежда цялото спокойствие, което смятах за неотменимо, настанило се и неизбежно дърпащо към равновесие… Read more »

*** не вярваш в мен в това огромно лято, когато розите цъфтят, но цветовете им остават пак за теб невидими – рисуваш всичко старо, не обичаш изненади – а аз… Read more »

Наближава краят на едно наситено десетилетие, завършек от 12 разноцветни месеца, които едва ли могат да бъдат разпознати, разгледани, осъзнати в цялост. Както вече знаете, именно в опит да се… Read more »

*** не са били пушекът, горенето, колите и комините – прахът е вътре в нас – отдавна е бил в дробовете ни, били сме черни и лепкави, пропити от горе… Read more »

*** нероденото не е добило формата си, нито пръсти, нито клепки, крайниците му са едва забележими, издадени встрани, не сме се запознавали – то вече е премислено и чака –… Read more »