Цвета Иванова: „Посоки“
ПОСОКИ Две стъпала до входа. Нисичка е вратата. Влязох с поклон навътре. Чехлите ми до прага. Да си попощят нека тръните и бълхите. Аз ще целуна баба – моята и… Read more »
ПОСОКИ Две стъпала до входа. Нисичка е вратата. Влязох с поклон навътре. Чехлите ми до прага. Да си попощят нека тръните и бълхите. Аз ще целуна баба – моята и… Read more »
ХЛЯБ Мама ухае на хляб. Боже, мама ухае на хляб! Богородица в своята слънчева кухничка шета. Светлината повтаря гръбнака ѝ – сгърбен и слаб и повдига ръцете ѝ, дето замесват… Read more »
КАЗА И МЕ ПОГЛЕДНА Пита: — Нали съм хубава? — Хубава си! – излъгах я. Гледам: устата ѝ груба, с едно клюмнало ъгълче. Грее в широка усмивка, зъбите ѝ –… Read more »
ДАЛИ, ИЛИ… Гръмна тишината. Още те обичам. Циганка ми гледа в чашата с кафе. Хубаво ме лъже. Пясъкът е личен. Рухналите имат лесни богове. Опит за летене. Пуши ѝ устата…. Read more »
ПОКАЯНИЕ Той е зограф, Мария! Но е пропадал трижди. Млякото на хартията още блести безгрижно. Бяла и съвършена си. Моли да те извае. Ала боята черна е. Плаче за покаяние…. Read more »
АМНЕЗИЯ Паметта ме боли. Като малко дете е, зашлевено, защото не слуша. – Аз не плача! – ми шепне – Сълзичка расте, за да грее прозорец в бездушното. Имах остров… Read more »
Цвета Иванова е родена през 1970 г. в гр. Шивачево, Сливенска област. Завършила е Медицинския университет в Стара Загора, специалност „Управление на здравните грижи“. Автор на две поетични книги: „Църква… Read more »