Етикет: литература

Още с появата си през 50-те години на ХХ век, театърът на Йожен Йонеско (1909–1994) предвизвика грандиозен скандал. Но само за две десетилетия той се наложи не само във Франция,… Read more »

От дървото на детството падаш като круша. Вятърът грижовно те търкаля наоколо – засилва те нанякъде и внезапно те завръща. Короната ти пази сянка, към която често изпитваш съмнения. Корените… Read more »

Първото за което се сещам играем Антигона с теб в края на юли ще трае две години вкъщи след Хирошима затова научи репликите на Полиник (мъртвия брат) из „Хирошима моя“… Read more »

Гората На Мая мек пръхкав мъх грапави пори на стволове борове, борове, борове с вечноразперени тънки ръце бавното им живеене между щъкащи твари колкото по-мънички толкова по-припряни дъх на зелено,… Read more »

2020 Когато улиците пустеят и печеливши карти вади смъртта, когато милост надеждата проси сред кладенци, пълни със суха вода, ще успее ли паметта краткотрайна знак да остави на дните в… Read more »

ДВЕ ЖЕНИ, ОТ КОИТО ЕДНАТА ПОВЕЧЕ Седнали са на пейката на площад Славейков до двете бронзови фигури на Петко и Пенчо. Тъмно, но не късно. Търговците все още се надяват… Read more »

Вечно Не съм написала за тебе нищичко, освен пет реда на една салфетка: объркани, пияни думи и накрая телефонния ми номер, докато ти, заровил нос в пуловера ми, като водопад… Read more »

От там до тук Ден, нощ, обратно, няма обратно, всичко е едно. Ден нощ, обратно, няма обратно, всичко е едно. Ден, нощ… Кое е едно? Аз, той, всички тези, онези,… Read more »

НОВОГОДИШНА НОЩ Мъгла студена е разстлана, вън огън пурпурен пламти. Душата хладна на Светлана се рее в приказни мечти. Скръцне сняг — замрат сърцата. Грее кротката луна. Смях сподавен —… Read more »

Четене Тишината между прочетените стихове ти оставя време да забравиш, че си там, за да слушаш и разбираш. Да осмисляш и да се възхищаваш. Или да не разбираш. Там си,… Read more »