Етикет: литература

Марко Поло не се е случвала със страх и плахост любовта и пътешествията са просто кръгова отбрана срещу фронталните атаки на смъртта (с пети описвах лимеси на непознати светове и… Read more »

Късна пролет Децата на гларусите пораснаха – отесня им покривът. Цветовете прилежно утихват, светът става все по-малко шарен. Един бамбук се засели в двора ми и засънува зелената си голгота…. Read more »

Без номерацията да има особено значение, освен че представя поредността на получаването на отговорите, попитахме 25 от публикуваните на сайта творци за 25-ия кадър, за написаното, но останало непрочетено, за… Read more »

*** Колко пъти гледам как умира светлината             как се превръща в здрач и после храни корените на Дървото. Изстиват бавно уморените лъчи блестели преди миг в окото на кълвача…. Read more »

  Казват, че януари е радичковски (пък и най-българският) месец, но настроението на следващите редове няма да бъде свирепо. Със заплашителен тон или твърде далеч от подобни опити, надзъртаме назад,… Read more »

чета на тласъци ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍но ръцете ми треперят ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍ ‍‍‍‍‍‍ ‍‍и съм само… Read more »

*** живея в лаборатория за облаци отглеждам ги от капчици говоря им вдишвам ги един ден ще пораснат ще загърмят ще родят ангели но дотогава ще съм в свои води… Read more »

Онази болка убождането ѝ с карфица те сломява по пушкин ловкрафт или хоторн ревниво предугажда на сън походката на всичко живо от гърлото на жадния изтръгва глаголите удължава сянката на… Read more »

ЖИВОТЪТ СПОРЕД ЕЛИТИС И МОЯТ СЪН Постоянно някакви неща минават през нас, порастват в нас и умират, оставайки завинаги. Подобно на микроорганизмите в морето, в пръстта, а те – тяхната… Read more »

Поетът поискаше ли да лети в небе от диаманти трябваха му само самолети от хартия обичаше самото летене знаеше че няма да стигне преди това… когато си тръгна завинаги остави… Read more »