Етикет: литература

СЕГА Не се разделяме. Не бягаме един от друг. Заминаваме. Не е важно къде. Не е важно при кого. Заминаваме. После ще се връщаме. Ще се търсим. Някой ще го… Read more »

След Неруда Когато останах сама, добих смелост да се страхувам. Разбрах какво са страхът и гневът, и колко свирепа е била тази обич, която нямаше какво да защити, а имаше… Read more »

ПО ПЪТЯ КЪМ РОДОПИТЕ Необятният син воал остана зад гърба ни. Морските нимфи ни помахаха, а гларусите изкрякаха за сбогом. Пред нас земята все повече се набръчкваше от най-различни по… Read more »

*** кажи ми за часовете, по-бавни от сълзи, за стаите, за самотата в тях, за самотата навън сред всички останали за всичките градове без имена, за името, което криеш между… Read more »

Антония Атанасова е автор на романа „Моно“ (унив. издателство „Св. Климент Охридски“). Романът е номиниран за дебют на годината от Националния център за книгата към НДК и е включен в… Read more »

БЯГ не ми е стигнало да се катеря по главите на дърветата за да догоня някой облак не ми е стигнало да си ожулвам коленете тичайки да падам в пазвите… Read more »

КОПРИНЕНА ХЛАДИНА Настроението ми е цапаница с разреден туш. И силует – отдалечава се по дългата улица. Отсреща сградите са виновни гиганти с наведени глави – отдавна гледат локвите. Спомням… Read more »

на връщане всичко което видяхме през този ден се наложи върху зеленината зад прозореца върху лицата и думите ни след себе си теглехме целия напуснат град с лая на кучетата… Read more »

Понякога Тя взе от него той взе от нея Понякога тия вземания-давания са тъжна работа не са с хепи енд и всеки потегля след това в посоката си Тоя допълнителен… Read more »

НАБЛЮДЕНИЯ Окото вижда без да ще, слухът не чака да го моля…                       Уилям Уърдсуърт Дядо иронизираше баба като повтаряше… Read more »