Аксиния Михайлова: „Щъркелите“

Щъркелите

 В опит да вляза в същността на нещата
клеча на припек до зида
с червено-бял конец на китката

Не вярвам вече в даровете им
и в Дарвин не вярвам
голите тела
са естественото състояние на нещата
първичното семенце
търся

Наточи старателно ножа
преди да си легнеш
онзи, с най-тънкото острие
да разполовя ябълката
и мъжкото снизхождение
в погледа ти
А когато заспиш
ще направя фин разрез
на хълбока ти
почти незабележим
почти няма да боли
когато вляза в теб
нали съм липсващото ребро
и отново ще станеш цял
възвърнал женското си начало

На сутринта
няма да сме вече същите
 

Прочетете още от Аксиния Михайлова тук.  

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *