Антонина Георгиева: „ГАРА НОВА НАДЕЖДА“

ГАРА НОВА НАДЕЖДА

не усетих първия повей на зимния вятър
когато се затвори вратата на чакалнята зад теб
в тъмните купета узря топлата октомврийска нощ
потропваща нетърпеливо с пръсти по прозореца на влака
неспособна да дочака утрешното обещание за вечност
не усетих кога сънят ме напусна без да остави бележка
и на негово място се нанесе без да попита надеждата

Прочете и други стихове на Антонина Георгиева.
Разгледайте и нейната галерия и творби, които е създавала при работата си по оформлението на различни книги.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *