Захари Захариев: „Звездоядка“

Звездоядка

Над черна река се надвесваш детето увито във лен
го пускаш в клонаците бухали сови улулици чухал
очите им диамантени светят шушукат гората пера
шушушушшу

детето стонове звезди
шшшшш

водопада го глътва детето чанове козли
черният Филип бели му зъби във мрака рога
ухилен до зърната ти пръхти ризата ти бяла червена
го мами тебе той защото сте голи жълт сърп в кафявите шипки
на резени реже нощта
шшшшшш

стоноведетезвезди
шъшъшъшъ

пяна се пръска бяла в черното бебето потънало
балончета разтърсени съзвездия яхваш черният Филип
голи по водата чухал бухали сови улулицата в косите ти медени
с разперени крила кълве острието на сърпа за него се хваща ви премята
козелът усмихнатите му зъби лилави рогата бялата ти червената риза във шипките
шшшшшш

небето дете водата стонове

падате от млечния път камъкът върху хурката на сърцето ти
бялата ти сплав диамантени очите светят гората перата шушука разпуква
детето излиза на пръски черна реката над нея надвесена
конец оплетен в зъбите червен сови улулици чухал

небестоноведете
шшшшшш

дръпни конеца го вържи 
за мокрото от съзвездия където мирише на черният Филип
между краката забрави детето е станало
светлинен княз разкрачено на сърпа виси нощта
и ти на показалеца му
черната река гола черният Филип

висиш
ядеш вода звезди
шшшш
шъшъ

Прочетете повече от Захари Захариев

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *