Росен Григоров: „съпротиви“

търкулва се отсечен залеза от торса на деня 
и телата ни увисват в чакалнята на мрака 
всеки жест е труден и го стопява погледът 
с властта си деликатна 

дали ще чуя имената си с гласа на неизвестното 
или северният вятър ще строши вратата 
докато очите ми обличат в памет обкръжаващото ме 

аз не трябва да узнавам ни кога съм тръгнал 
или кой ме е повикал – усещам че не е към теб и 
нито твоят глас е 

но докато ме виждаш знай  
че с гръб съм към голямото 
и се съпротивлявам

Прочетете и други стихове на Росен Григоров.

Please follow and like us:
error

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *